Винаги съм искала да се занимавам с приложни
изкуства, но така се получи, че се озовах на друго поприще. След време обаче се
задейства хубавата българска поговорка "Всяко зло за добро". Нелепа
травма ме остави у дома вече втора година, след това дойде случката с въпроса в
играта, за който вече разказах и така... Ден след ден откривах по нещо
различно. Различни техники, различни стилове, изобилие от материали. Исках
всичко да докосна, всичко да опитам, нетърпелива бях да видя резултата. Това от
своя страна доведе до известна хаотичност в проектите ми. Сега усещам нещата
по-различно - знам точно с какво искам да се занимавам, имам и идеи, имам и почти
всичко за реализацията им. Само имам недостиг на увереност... :) По тази
причина дълго време и не публикувах творенията си. Но после имах
удоволствието да се запозная с прекрасни хора, които изработват невероятно
красиви неща, изпълнени с много любов и изработени с
професионализъм. Затова ще приемам и съвети, и поощрения, и мнения, и
подкрепа не само от тях, но и от всеки, който посети блога ми - радостта на
абсолютно начинаещия :)
Благодаря на
децата си - Бобо ми е и съмишленик, и конкуренция:), Йоанна ми е пръв оценител,
а пък мъж тичка напред-назад по магазинчета и не мрънка много:) Обичам ви!!!
Ето и някои от
следващите ми работи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че коментирахте :)